Пътят към бъдещето на човешката цивилизация
Група учени от 13 научни и статистически центрове в Съединени американски щати, Англия, Швеция, Дания, Германия, Канада и Русия разгласиха през март 2019 година отчет, в който са разказани резултатите от най-качествените и съществени проучвания за " Дългосрочните траектории на човешката цивилизация " (Long-Term Trajectories of Human Civilization). Те са синтезирали основните насоки от проучванията в редица области на знанието, включващи демографията, стопанската система, науката за стабилно развиване, разбора на рисковете, прогнозите за научно софтуерната динамичност, политологията, археологията, климатологията, астро-биологията и така нататък Този отчет дефинира развиването на човешката цивилизация от научна и етична гледни точки в дълготраен проект.Дългосрочната траектория на човешката цивилизация може да бъде дефинирана, като пътя, по който би могло да тръгне човечеството към бъдещето си и по който би траяло да съществува. В отчета са прегледани пет съществени структурни траектории на дълготрайната динамичност на човешката цивилизация:
Структура на траекторията „ статукво “
Тази траектория значи, че бъдещата динамичност на човешката цивилизация ще бъде примерно същата, каквато е била от зараждането на човечеството до наши дни.
Структура на пагубната траектория
Тази траектория допуска, че вследствие на едни или други трендове или събития човечеството ще бъде изтрито от лицето на земята, или в по-малко рисковия вид ще бъде отхвърлено на равнище, в което се е намирало преди 10-15 хиляди години.
Траектория на структурния разрив
Траекторията на структурния раздор включва два разновидността. Първият е оптимистичен. Той планува, че човечеството поредно ще обезврежда най-неблагоприятните процеси и трендове в развиването си и като се придвижва в границите на една възходяща траектория, непрекъснато ще усъвършенства параметрите на активността си. Някои от чертите на тази траектория към този момент се обрисуваха през последните 10-15 години. Маркери за това са сполучливата промяна на режима за възпроизводство на популацията в по-голямата част от страните в света, в това число и Китай, признатите ограничения за понижаване на замърсяването на планетата и т. н.
Вторият вид на тази траектория е революционен. Революционната конструкция на траекторията допуска появяването на разнообразни по тип нововъведения, от технологиите до обществения живот, които радикално ще трансформират лицето на човечеството, както в предишните епохи са го трансформирали откриването на огъня, писмеността, потреблението на металите и т. н. Или другояче казано, човечеството ще получи стартови позиции за нов стадий от историята си. Ако използваме терминологията на космологията, такава конструкция на траекторията може да се назова сингулярна. Главното в сингулярността не е ускорение на темповете на динамичността, а появяването на невъобразими през днешния ден разновидности на развиване, премахващи наложителните в този момент ограничавания. Цялата история на човечеството може да бъде прегледана през призмата на поредното събаряне на всички съществуващи ограничавания върху потреблението на ресурсите. В рамките на тази динамичност вчерашните ограничавания сами по себе си също стават запас.
Експанзионистична конструкция на траекторията
При нея позитивната динамичност на развитие на човешката цивилизация като цяло остава същата, каквато е била през последните 10 хиляди години, само че ще бъде ориентирана или към външна агресия, или към преодоляване на космоса и други ценози (целокупност от популации на разнообразни типове, трайно обитаващи дадена територия и намиращи се в непрекъснати връзки една с друга, б.пр.).
Структура на траекторията на антропологичния преход
Тя допуска делене на човечеството не на обособени раси, както е в днешно време, а на няколко типа, сходно на това, когато в доисторическите времена за прочут интервал от време един до различен са съществували кроманьонците, неандерталците и денисовците. Структурата на антропологичния преход допуска, че в бъдеще разликите сред човешките популации ще бъдат доста повече, в сравнение с цитираните нагоре кроманьонци и техните братовчеди.
Структура на статукво траекторията
Днес няма твърдо потвърдени причини в интерес на това, че бъдещото развиване наложително ще има общопостъпателна наклонност, както е било в предишното. В днешно време съществуват две картини, илюстриращи човешката история на света. Едната се е формирала в духа на гръко-римската традиция и за първи път отчетливо е изразена от Август Блажени. Тя е мироглед за историята, като линеен напредък. Съществува обаче и източна традиция, която е най-ярко изразена в китайската и индийска картини за света. Според тези картини напредък в света не съществува, а има единствено цикличност. Цикличният модел също в прочут смисъл е постоянен и може да бъде обсъждан като траектория на статукво, включваща етапи на възникване, развиване, непоклатимост, деструкция и крах. Ако се проучва универсалната еволюция, то по-вероятна наподобява цикличната статукво траектория. Ако пък се проучва историята на човечеството в интервала, усвоен от науката, т.е. през последните 10 хиляди години, то тогава повече доказателства има в интерес на прогресивните статукво трендове. Що се касае до избора сред двата разновидността на статукво, той има по-скоро мирогледен а не теоретичен темперамент.
Структура на пагубната траектория
В отчета прави усещане, че точно структурата на теорията за злополуките е показана най-широко в прогнозните проучвания. Досега като обстоен сюжет и имитационно са оценени най-малко 25 разновидността за „ края на света “, включвайки световна нуклеарна и генетична войни, конфликт с небесни тела, изригване на супер-вулкан, световно стопляне, непрогнозируеми последици от научните открития, софтуерни достижения, безотговорния изкуствен интелект и други нощни кошмари на човечеството. Буквално през последните две години се появиха няколко кардинално нови сюжети на световната злополука по-известни, от които станаха: концепцията на Н. Бостром за „ Черното кълбо “ и концепцията на М. Тон и Д. Макгрегър за „ Особената верига от събития “.
Концепцията на Бостром се базира на тезата, че в хода на софтуерното развиване ще бъде направено изобретение или осъществена новация, която от момента на появяването си на бял свят ще съдържа всички благоприятни условия, или по-точно, съвсем неизбежно ще докара до гибелта на човечеството. Сценария на Тон и Макгрегър е още по-екстремен. Той планува опцията за настъпване на особена верига от събития или дребни верижни произшествия, всяка от които няма терминален темперамент и взета поотделно е изцяло преодолима. Но в системата на причинно-следствените връзки, тези другояче дребни, не смъртоносни произшествия най-после водят до апокалиптичен резултат.
В края на 2018 година излезе кардинално новата идея за катастрофалната траектория, разработена от група млади учени от Технологичния университет в Цюрих и университета " Технион " в Израел. В основата на тази идея лежат новите, не включени към момента в теоретичен оборот открития за механизмите на наследствеността в човешките популации и въздействието на ценозата върху държанието. През последните години стана допустимо да се потвърди, че за смяна на психологичните, поведенческите и дори физически параметри на индивида, а по този начин също и на всяко високо развито млекопитаещо, не са нужни стотици и дори десетки хиляди години генетична еволюция. С помощта на изкуствено дестабилизиращ тим, тези промени могат да настъпят безусловно в интервал от 5-7 генерации. Освен това е открито, че еволюцията на мозъка се прави с още по-бързи темпове, в сравнение с еволюцията на тялото. Или младите откриватели стигат до извода, че при избрани условия еволюцията може да бъде осъществена в доста бързо движение, изчислено в стотици, а не в хиляди или десетки хиляди години.
От друга страна, през последните години ясно бе открито, че ценозите, т.е. общностите от живи същества, заемащи една и съща ландшафтна зона, не се променят поединично, а групово в границите на ценозата, т.е. дружно, в общата за всички типове среда на обитаване. Базирайки се на тези два извода, откривателите изготвят разумно безупречна и подкрепена с най-новите научни достижения концепция за биологичната опасност за човечеството. Тя предвижда евентуалното измиране на човечеството в период сред 100 и 200 години, в случай че не се подхващат екстрени ограничения за възобновяване на биологичното и ландшафтно многообразие (подобни заключения се съдържат и в отчета „ Живата планета “ направен от ООН).
Според младите учени, най-вероятният сюжет за стремглаво измиране на човечеството ще се дължи на следствията от комбинацията на деволюция на фона на разрушената среда на обитаване, некротичния темперамент на човешката цивилизация и растящото автоматизиране на хората, трансформирайки ги в своего рода биороботи. Мнозинството от последователите на все по-високата възможност от катастрофален сюжет, сочат като нищожен шанса оживялата част от човечеството да успее да образува постоянна общественост. Според тях по-големи са възможностите от скорошно изгубване на индивида от лицето на земята. Причина по тази причина е, че директно след злополуката оживелите хора би трябвало да бъдат в положение да обезпечат главните си потребности, изключително от храна и питейна вода. Сега безспорното болшинство от популацията получава главните си витални богатства, като храна и вода, в границите на разделянето на труда, т.е. от цивилизацията. Сами по себе си хората не умеят да добиват храна, вода и други витално нужни богатства. Съответно огромна част от хората на планетата нямат огромен късмет да оцелеят при положение на злополука, без значение от аргументите, които са я породили.
Любопитно е, че катастрофизмът, като най-вероятен сюжет за бъдещето на човечеството, е присъщ освен за писателите фантасти или мислителите паникьори, а и за деловите, политически и разследващи елити. Затова свидетелстват редица значими, въпреки и неафиширани в медиите мерки. Например в Съединени американски щати, в интервала 2016-2018 година, изцяло са построени и продадени шест първокласни бункера. По създание тези бункери съставляват подземни градове, скрити на дълбочина десетки метри под повърхността на земята или ситуирани в непристъпни горски масиви. В тях могат да се настанят от 700 до 2000 души главно население и примерно 3000-5000 души обслужващ личен състав. Бункерите имат освен лични ресурси от разнообразни запаси за три-четири години самостоятелно битие, само че в тях са ситуирани и подземни плантации от гъби, растения, ферми за животни, басейни с прясна вода и т. н. Цените за такова леговище варират от 0.5 млн. до 10 млн. $ за апартамент.
От появилите се в печата информации излиза наяве, че по решение на китайското управление от 2007 година се организира цифровизация на масивите от научни познания, съдържащи се в инженерната и конструкторска документи на всички основни технологии и научни посоки. Китай основава също по този начин най-голямата в света база от семена и генетичен материал и то освен в областта на селското стопанство, животните, птиците и рибите, а напълно построява една голяма генна библиотека на жителите на земята. Всъщност става дума за невиждан план за строителство на вместилище за познания, технологии и биоматериали, което ще може да се употребява от оживелите китайци след злополуката.
Подобен жанр планове осъществят освен частните елитни структури и страни, а и някои религиозни течения. Известно е, че оцеляването на човечеството е директно обвързвано с неговото генетично многообразие. Известно е също по този начин, че в някои дребни общности, където има блудничество, популацията бързо измира. За прогресивното развиване на популацията е належащо генетично многообразие. Днес в Гранитната планина, недалече от Солт Лейк Сити, църквата на мормоните е построила най-голямото в света непрекъснато попълвано вместилище за материали, свързани с генеалогията и генетичния материал. Ако популацията успее да преживее директните последици от катастрофата, то основно за неговото оцеляване ще бъде способността на популацията да се усилва. Ако първичната популация от оживели е доста дребна или незадоволително здрава, то тя доста бързо ще измре. В този смисъл, съществуването на ефикасни принадлежности за генното инженерство, чието основаване интензивно се финансира от венчърни фондове, свързани с мормоните, в комбиниране с генетичното вместилище, ще обезпечи по-голям късмет на популацията да стъпи на траекторията на постъпателната динамичност в посткатастрофичния свят.
За переспективата пред популацията не е толкоз значима общата численост на оживелите, а тяхното генетично многообразие. Съвременната генетика твърди, че в случай че след злополуката оцелеят от 1000 до 3000 души и средата на обитаване им разрешава да съществуват в почти естествени условия, то историята на човечеството може да бъде рестартирана. В тази връзка през 2010 година забележителна част от американския и европейски хайлайф преглеждат като леговище от злополуката не подземните бункери, а Нова Зеландия, Австралия и огромните острови в Тихия океан. Тези райони имат богата природа, наситена с биоценози, резистентен климат и ниско равнище на замърсяване. Имитационно-математическите модели демонстрират, че дори при положение на лимитирана нуклеарна война в Азия, Европа и Америка, този географски регион ще пострада минимално и няма да бъде нечист радиоактивно до равнища рискови за живота.
Траектория на структурния раздор
Авторите на отчета стигат до извода, че откритието на революционни технологии в прочут смисъл е вероятностен развой. По тази причина и обликът на бъдещата цивилизация, изключително в дълготраен аспект, е безусловно неустановен, многовариантен и не се поддава на прогнозиране. Работата е там, че през днешния ден никой не знае какви революционни нововъведения ще бъдат направени, кои от тях ще бъдат нужни за обществото и кои ще подмине, без да забележи техния капацитет. Съобразно с наличните данни, създателите на отчета смятат, че е правилно да приказват за вида на структурата на траекторията, подлежаща на раздор, и значително е безсмислено да разсъждават върху съответни траектории, подбудени от също такива съответни, само че към този момент незнайни, бъдещи, революционни нововъведения.
Експанзионистична конструкция на траекторията
Още преди 50 години в огромната си част футуролозите, политиците и водещите учени бяха уверени в експанзионистичното бъдеще на човечеството. Първата разработка, оспорила този мироглед, стана отчетът на Римския клуб „ Пределите на растежа “. Експанзионистичният метод внуши визията, че почива на три доста солидни учредения. Първото от тях беше, че цялата история на човечеството е била история на неговото разселване от една релативно дребна територия в Африка, където се е появил сегашният вид човек homo sapiens, към субтропичния пояс на планетата, където след привършване на късия ледников интервал е имало най-благоприятни условия за живот. Съгласно последните открития обаче археологично се удостовери обстоятелството, че актуалното човечество не е зародило единствено от потомци на античните африкански кроманьонци, а и от хуманоиди, които са живеели настрана, на територията на сегашен Китай и, в по-малка степен, също от неандерталци и денисовци, които като биологичен тип са се формирали на евразийския континент. В актуалните европейци и азиатци се откриват следи от генома на неандерталци и денисовци, а по този начин също и от незнаен човешки тип, живял на територията на Китай. Но тези нови следи не съществуват при африканците.
На второ място, след революцията в неолита, етапните клонове на развиване на човечеството постоянно са били свързани с усвояването на нови, непознати цензове. Така да вземем за пример, от субтропичната зона, състояща се главно от савани и степен ландшафт, хората са почнали да се придвижват на юг и на север, в зоните на тайгата, на тропическите гори и на планинските региони. След това, в търсенето на запаси и предмети за търговия, хората усвоили северните ценози, а също по този начин и ценозите на островите в океаните. На трето място, човечеството почнало асимилиране на космоса. Разбира се, не като фантастика, а като политически стратегии и инженерни разработки, които до края на 80-те година на предишния век са били ориентирани особено към космоса. Усвояването на космоса се разглеждало като идната закономерна стъпка след усвояването на повърхността на земята. По това време никой от сериозните учени не е и помислял, че усвояването на космоса ще се окаже непостижимо задължение за индивида и човечеството. Ако му бяха споделили на някого през 1969 година, че след 50 години на Луната по този начин и няма да съществуват непрекъснати обитаеми станции и индивидът няма да стъпи на Марс, никой тогава не би повярвал на такава прогноза. Историята през последните 50 години обаче докара до внезапно понижаване на последователите на експанзионистичния вид на бъдещето. В днешно време частните и държавни галактически стратегии са насочени главно към асимилиране на околоземното пространство и дори в известна степен съставляват декаданс по повод към първите стратегии за асимилиране на космоса. За толкоз години не се появи нито една непрекъсната станция, и то освен на Марс и Венера, а и на Луната. Даже няма и проекти за разработка на галактически кораби способни да водят проучвания на далечни планети, в това число на Сатурн и Юпитер.
В изискванията на ниски темпове на стопански напредък, повишаването на проблемите, свързани с рекултивацията на земната повърхнина и реконструкцията на световната инфраструктура, никой от сериозните политици, било то на Изток или на Запад, не предлага амбициозни стратегии за усвояването на космоса. Напротив, усилват се гласовете, които настояват, че човечеството в обозримо бъдеще няма да може да си разреши такива разноски, които са свързани със основаването на дълготрайни, непрекъснато обитаеми станции на Луната или на Марс, а още по-малко на далечните планети и техните спътници от вида на Ганимед или Калисто. Доколкото, за мнозинството отговорни откриватели, е явно, че концепциите за софтуерна сингулярност се отнасят към фантастиката, а не към науката, те предвиждат, че на практика няма възможност от галактическа агресия на човечеството и построяването на голям брой извънземни колонии. Но, в случай че това въпреки всичко стане, то няма да бъде резултат от постъпателното развиване на днешната космонавтика, а ще бъде евентуално изобретение на революционни транспортни технологии, позволяващи да се доближи до звездни системи, за които през днешния ден не може и да си представим.
В изискванията на образуване на мълчалив консенсус по отношение на бъдещото разполагане на непрекъснато настоящи галактически колонии, огромна част от откривателите считат за допустимо образуването на нов ценоз за човечеството във водния свят. Някакви особени софтуерни спънки за основаване на огромни надводни и дори подводни поселения не съществуват. Достигнатото техническо равнище разрешава да бъдат основани изкуствени плаващи острови и даже подводни селища с население до 1000 души. Освен това, достигнатото към този момент равнище на генно редактиране разрешава решително да се предвижда, че в околните няколко десетки години ще стане допустимо основаването и предаването по завещание на двойнодишащи хора. Тези хора ще запазят способността си да дишат въздух като елементарния човек и по едно и също време с това ще имат хриле за дишане под вода. В тази връзка, създателите на отчета допускат, че кардинално е вероятен експанзионистичен вид, насочен не към галактическото пространство, а към асимилиране на океанските простори и гигантския подводен свят, надминаващ, както по размери, по този начин и по ресурсен капацитет и хранителни благоприятни условия сушата.
Най-уязвимото звено на тази траектория обаче се крие в краткосрочна переспектива. Ако това тясно място бъде преодоляно, тогава е изцяло евентуално в небосвод от десетки или най-вече 100 години човечеството да бъде разграничено на сухопътно и водно. Що се отнася до „ тясното място “, то е обвързвано с това, че през последните 50 години темповете на замърсяване на международния океан надвишават темповете на замърсяване на сушата. На първо място, това е обвързвано с неабсорбируемите по натурален метод замърсявания от въглеводороди и артикули от тяхната преправка, а по този начин също и с токсични метали. Ако в интервал от 10-20 години стане допустимо да бъде изначало закрепено равнището на нездравословните боклуци в океана, а по-късно се премине към очистване на замърсяванията, то има късмет да се появи на бял свят водно човечество. В противоположен случай, възможностите на човечеството изобщо да оцелее на планетата ще бъдат извънредно проблематични.
Траектория на антропологичния преход
В наши дни концепцията за няколко човечества е втората по разискване след сюжета за световната злополука. Към тази идея се придържат и интензивно я пропагандират такива световноизвестни престижи, като Рей Курцвейл, Ник Бостром, Ювал ноа Харари, Педро Домингос и Стивън Хокинг. Към този мироглед се придържат и водачите в световния бизнес, като Илон Мъск, Ерик Шмид и Бил Гейтс.
Концепция за делене човечеството по типове
Тя има няколко разновидността. Най-вероятният от тях, съгласно мнението на създателите на отчета, е следният: В небосвод от 20-30 години генното редактиране, синтетичната биология и практическото използване на нанороботите, способни да работят вътре в кръвоносната система на индивида, напълно ще трансформират образа на медицината, само че за определени хора. Най-важният резултат от това ще бъде удължение на живота до 130-170 години с период от 120-130 години, като време на интензивно работно дългоденствие. Съгласно данните на Singularity University USA в рамките на околните 20-30 години подобен вид медицина, или по тъкмо опазване на здравето и здравно развиване ще бъдат невъобразимо скъпи. Тоест, ще могат да си ги разрешат не повече от 1-3 % от популацията в стопански развитите страни от света. Консенсусната прогноза за времето, належащо за създаването на благонадежден, широколентов в двете направления, безопасен и пряк интерфейс на душeвността на индивида е, че това ще бъде допустимо в течение на околните 10-15 години.
Както допускат изброените нагоре откриватели и бизнес водачи, в небосвод от 20-30 години реалност ще стане биотехнологичната интеграция на индивида и компютъра, и образуването на своего рода биокиборги. В продължение на стотици години те ще имат здраво здраве и висока работоспособност. Де факто, това ще бъдат нов вид хора, живеещи в нов тип действителност, включваща цифрова и добавена такава. Те ще бъдат здрави и работоспособни от раждането до гибелта си, която ще настъпи, когато човек се измори да живее непрестанно интегриран в дигитален разсъдък, със съществуващите бази данни и системи за различаване. Появата на такива супер-хора неизбежно ще промени до неразбираемост човешката цивилизация. Съгласно резултата от анкетата, извършена измежду дребния брой откриватели, заети с прогностика във водещите заводи на мисълта, супер-хората ще съсредоточат своите старания в решаването на днешните световни проблеми, пред които е изправено човечеството и ще станат самобитни водещи за останалото население на планетата.
Мнозинството участници в прогнозата считат, че без значение от моралните качества на супер-хората, те ще имат потребност единствено от стеснен брой хора, принадлежащи към настоящия вид homo sapiens. Голямата част от останалото човечество, в най-хубавия случай ще им бъде безразлично. Тази потребност от нищожен брой хора е обвързвана с два фактора. Първият от тях е, че те ще имат потребност от непряк генетичен материал, предпазващ супер-хората от дегенеративни процеси. Вторият фактор е, че те ще се нуждаят от друга по жанр инфраструктура, която би трябвало да основат и експлоатират хората, а не роботите. Важно условие към инфраструктурата е тя да бъде устойчива при възникването на непрогнозируеми обстановки, а това могат да създадат единствено хората. Съгласно прогнозата в отчета, в период от 50 години пределният брой на супер-хората на планетата ще наброява не повече от 1 млн. души. А хората от днешния вид, които ще обезпечават инфраструктурата и други потребности на новия свръх-човешки хайлайф, в най-разточителния си вид няма да надвишава 500 милиона.
Доколкото, според прогнозата на Организация на обединените нации, към 2070 година популацията на земята ще бъде най-малко 12 милиарда души, то тогава 95 % от това население ще се окаже ненужно за действието на новата цивилизация. То единствено ще употребява дефицитни запаси и ще замърсява планетата. Всичко това провокира в мнозинството изследователи и бизнес водачи мрачни мисли за бъдещето на човечеството и води до извода на такива хора, като да вземем за пример Илон Мъск и Бил Гейтс, че през днешния ден е родено последното потомство хора, които са стопани на планетата. След тяхното измиране, на земята ще цари нечовешка цивилизация.
Към сегашния миг, по нито един от петте сюжета за човешката динамичност няма приемлив концептуален и имитационен модели, които биха разрешили да се направи официално проучване на бъдещето в сходство с научните стандарти на математическото и логическо моделиране. При тези условия създателите на отчета са се доверили на „ мъдростта на тълпата “, или, в съответния случай, на мъдростта на прогнозаторите, работещи във водещите заводи на мисълта и университетите. В анкета, която обгръща 700 души, са били включени петте изложени нагоре разновидности, с молба да бъде оценена вероятността за настъпването на всеки един от тях по обща канара от 100 %. Получило се е следното систематизиране: 55 % от интервюираните откриватели са подкрепили пагубната траектория; 25 % са за сюжета за антропологичния преход; за траекторията на структурния раздор са се произнесли 8 процента; експанзионистичната траектория са показали 7 %, а по-малко от 5 % са показали траекторията статукво.
В правенето на отчета са взели присъединяване: Global Catastrophic Risk Institute, USA, Future of Humanity Institute, University of Oxford, UK, Umea University, Sweden, Department of Mathematical Statistics, Chalmers University of Technology, Sweden, Department of Economics, George Mason University College London UK, Centre for International Law, Conflict and Crisis, University of Copenhagen, Denmark, Department of Economics, Smith College, USA, Independent researcher, Sweden, Foundational Research Institute, Germany, Independent researcher, Canada, Science for Life Extension Foundation Russia, Department of Computer Engineering and Computer Science, University of Louisville, USA. Докладът е в размер от 34 страници.
За коментар по текста от отчета е употребен материал и от блога на Елена Ларина и Владимир Овчинский оповестен в zavtra.ru.
Структура на траекторията „ статукво “
Тази траектория значи, че бъдещата динамичност на човешката цивилизация ще бъде примерно същата, каквато е била от зараждането на човечеството до наши дни.
Структура на пагубната траектория
Тази траектория допуска, че вследствие на едни или други трендове или събития човечеството ще бъде изтрито от лицето на земята, или в по-малко рисковия вид ще бъде отхвърлено на равнище, в което се е намирало преди 10-15 хиляди години.
Траектория на структурния разрив
Траекторията на структурния раздор включва два разновидността. Първият е оптимистичен. Той планува, че човечеството поредно ще обезврежда най-неблагоприятните процеси и трендове в развиването си и като се придвижва в границите на една възходяща траектория, непрекъснато ще усъвършенства параметрите на активността си. Някои от чертите на тази траектория към този момент се обрисуваха през последните 10-15 години. Маркери за това са сполучливата промяна на режима за възпроизводство на популацията в по-голямата част от страните в света, в това число и Китай, признатите ограничения за понижаване на замърсяването на планетата и т. н.
Вторият вид на тази траектория е революционен. Революционната конструкция на траекторията допуска появяването на разнообразни по тип нововъведения, от технологиите до обществения живот, които радикално ще трансформират лицето на човечеството, както в предишните епохи са го трансформирали откриването на огъня, писмеността, потреблението на металите и т. н. Или другояче казано, човечеството ще получи стартови позиции за нов стадий от историята си. Ако използваме терминологията на космологията, такава конструкция на траекторията може да се назова сингулярна. Главното в сингулярността не е ускорение на темповете на динамичността, а появяването на невъобразими през днешния ден разновидности на развиване, премахващи наложителните в този момент ограничавания. Цялата история на човечеството може да бъде прегледана през призмата на поредното събаряне на всички съществуващи ограничавания върху потреблението на ресурсите. В рамките на тази динамичност вчерашните ограничавания сами по себе си също стават запас.
Експанзионистична конструкция на траекторията
При нея позитивната динамичност на развитие на човешката цивилизация като цяло остава същата, каквато е била през последните 10 хиляди години, само че ще бъде ориентирана или към външна агресия, или към преодоляване на космоса и други ценози (целокупност от популации на разнообразни типове, трайно обитаващи дадена територия и намиращи се в непрекъснати връзки една с друга, б.пр.).
Структура на траекторията на антропологичния преход
Тя допуска делене на човечеството не на обособени раси, както е в днешно време, а на няколко типа, сходно на това, когато в доисторическите времена за прочут интервал от време един до различен са съществували кроманьонците, неандерталците и денисовците. Структурата на антропологичния преход допуска, че в бъдеще разликите сред човешките популации ще бъдат доста повече, в сравнение с цитираните нагоре кроманьонци и техните братовчеди.
Структура на статукво траекторията
Днес няма твърдо потвърдени причини в интерес на това, че бъдещото развиване наложително ще има общопостъпателна наклонност, както е било в предишното. В днешно време съществуват две картини, илюстриращи човешката история на света. Едната се е формирала в духа на гръко-римската традиция и за първи път отчетливо е изразена от Август Блажени. Тя е мироглед за историята, като линеен напредък. Съществува обаче и източна традиция, която е най-ярко изразена в китайската и индийска картини за света. Според тези картини напредък в света не съществува, а има единствено цикличност. Цикличният модел също в прочут смисъл е постоянен и може да бъде обсъждан като траектория на статукво, включваща етапи на възникване, развиване, непоклатимост, деструкция и крах. Ако се проучва универсалната еволюция, то по-вероятна наподобява цикличната статукво траектория. Ако пък се проучва историята на човечеството в интервала, усвоен от науката, т.е. през последните 10 хиляди години, то тогава повече доказателства има в интерес на прогресивните статукво трендове. Що се касае до избора сред двата разновидността на статукво, той има по-скоро мирогледен а не теоретичен темперамент.
Структура на пагубната траектория
В отчета прави усещане, че точно структурата на теорията за злополуките е показана най-широко в прогнозните проучвания. Досега като обстоен сюжет и имитационно са оценени най-малко 25 разновидността за „ края на света “, включвайки световна нуклеарна и генетична войни, конфликт с небесни тела, изригване на супер-вулкан, световно стопляне, непрогнозируеми последици от научните открития, софтуерни достижения, безотговорния изкуствен интелект и други нощни кошмари на човечеството. Буквално през последните две години се появиха няколко кардинално нови сюжети на световната злополука по-известни, от които станаха: концепцията на Н. Бостром за „ Черното кълбо “ и концепцията на М. Тон и Д. Макгрегър за „ Особената верига от събития “.
Концепцията на Бостром се базира на тезата, че в хода на софтуерното развиване ще бъде направено изобретение или осъществена новация, която от момента на появяването си на бял свят ще съдържа всички благоприятни условия, или по-точно, съвсем неизбежно ще докара до гибелта на човечеството. Сценария на Тон и Макгрегър е още по-екстремен. Той планува опцията за настъпване на особена верига от събития или дребни верижни произшествия, всяка от които няма терминален темперамент и взета поотделно е изцяло преодолима. Но в системата на причинно-следствените връзки, тези другояче дребни, не смъртоносни произшествия най-после водят до апокалиптичен резултат.
В края на 2018 година излезе кардинално новата идея за катастрофалната траектория, разработена от група млади учени от Технологичния университет в Цюрих и университета " Технион " в Израел. В основата на тази идея лежат новите, не включени към момента в теоретичен оборот открития за механизмите на наследствеността в човешките популации и въздействието на ценозата върху държанието. През последните години стана допустимо да се потвърди, че за смяна на психологичните, поведенческите и дори физически параметри на индивида, а по този начин също и на всяко високо развито млекопитаещо, не са нужни стотици и дори десетки хиляди години генетична еволюция. С помощта на изкуствено дестабилизиращ тим, тези промени могат да настъпят безусловно в интервал от 5-7 генерации. Освен това е открито, че еволюцията на мозъка се прави с още по-бързи темпове, в сравнение с еволюцията на тялото. Или младите откриватели стигат до извода, че при избрани условия еволюцията може да бъде осъществена в доста бързо движение, изчислено в стотици, а не в хиляди или десетки хиляди години.
От друга страна, през последните години ясно бе открито, че ценозите, т.е. общностите от живи същества, заемащи една и съща ландшафтна зона, не се променят поединично, а групово в границите на ценозата, т.е. дружно, в общата за всички типове среда на обитаване. Базирайки се на тези два извода, откривателите изготвят разумно безупречна и подкрепена с най-новите научни достижения концепция за биологичната опасност за човечеството. Тя предвижда евентуалното измиране на човечеството в период сред 100 и 200 години, в случай че не се подхващат екстрени ограничения за възобновяване на биологичното и ландшафтно многообразие (подобни заключения се съдържат и в отчета „ Живата планета “ направен от ООН).
Според младите учени, най-вероятният сюжет за стремглаво измиране на човечеството ще се дължи на следствията от комбинацията на деволюция на фона на разрушената среда на обитаване, некротичния темперамент на човешката цивилизация и растящото автоматизиране на хората, трансформирайки ги в своего рода биороботи. Мнозинството от последователите на все по-високата възможност от катастрофален сюжет, сочат като нищожен шанса оживялата част от човечеството да успее да образува постоянна общественост. Според тях по-големи са възможностите от скорошно изгубване на индивида от лицето на земята. Причина по тази причина е, че директно след злополуката оживелите хора би трябвало да бъдат в положение да обезпечат главните си потребности, изключително от храна и питейна вода. Сега безспорното болшинство от популацията получава главните си витални богатства, като храна и вода, в границите на разделянето на труда, т.е. от цивилизацията. Сами по себе си хората не умеят да добиват храна, вода и други витално нужни богатства. Съответно огромна част от хората на планетата нямат огромен късмет да оцелеят при положение на злополука, без значение от аргументите, които са я породили.
Любопитно е, че катастрофизмът, като най-вероятен сюжет за бъдещето на човечеството, е присъщ освен за писателите фантасти или мислителите паникьори, а и за деловите, политически и разследващи елити. Затова свидетелстват редица значими, въпреки и неафиширани в медиите мерки. Например в Съединени американски щати, в интервала 2016-2018 година, изцяло са построени и продадени шест първокласни бункера. По създание тези бункери съставляват подземни градове, скрити на дълбочина десетки метри под повърхността на земята или ситуирани в непристъпни горски масиви. В тях могат да се настанят от 700 до 2000 души главно население и примерно 3000-5000 души обслужващ личен състав. Бункерите имат освен лични ресурси от разнообразни запаси за три-четири години самостоятелно битие, само че в тях са ситуирани и подземни плантации от гъби, растения, ферми за животни, басейни с прясна вода и т. н. Цените за такова леговище варират от 0.5 млн. до 10 млн. $ за апартамент.
От появилите се в печата информации излиза наяве, че по решение на китайското управление от 2007 година се организира цифровизация на масивите от научни познания, съдържащи се в инженерната и конструкторска документи на всички основни технологии и научни посоки. Китай основава също по този начин най-голямата в света база от семена и генетичен материал и то освен в областта на селското стопанство, животните, птиците и рибите, а напълно построява една голяма генна библиотека на жителите на земята. Всъщност става дума за невиждан план за строителство на вместилище за познания, технологии и биоматериали, което ще може да се употребява от оживелите китайци след злополуката.
Подобен жанр планове осъществят освен частните елитни структури и страни, а и някои религиозни течения. Известно е, че оцеляването на човечеството е директно обвързвано с неговото генетично многообразие. Известно е също по този начин, че в някои дребни общности, където има блудничество, популацията бързо измира. За прогресивното развиване на популацията е належащо генетично многообразие. Днес в Гранитната планина, недалече от Солт Лейк Сити, църквата на мормоните е построила най-голямото в света непрекъснато попълвано вместилище за материали, свързани с генеалогията и генетичния материал. Ако популацията успее да преживее директните последици от катастрофата, то основно за неговото оцеляване ще бъде способността на популацията да се усилва. Ако първичната популация от оживели е доста дребна или незадоволително здрава, то тя доста бързо ще измре. В този смисъл, съществуването на ефикасни принадлежности за генното инженерство, чието основаване интензивно се финансира от венчърни фондове, свързани с мормоните, в комбиниране с генетичното вместилище, ще обезпечи по-голям късмет на популацията да стъпи на траекторията на постъпателната динамичност в посткатастрофичния свят.
За переспективата пред популацията не е толкоз значима общата численост на оживелите, а тяхното генетично многообразие. Съвременната генетика твърди, че в случай че след злополуката оцелеят от 1000 до 3000 души и средата на обитаване им разрешава да съществуват в почти естествени условия, то историята на човечеството може да бъде рестартирана. В тази връзка през 2010 година забележителна част от американския и европейски хайлайф преглеждат като леговище от злополуката не подземните бункери, а Нова Зеландия, Австралия и огромните острови в Тихия океан. Тези райони имат богата природа, наситена с биоценози, резистентен климат и ниско равнище на замърсяване. Имитационно-математическите модели демонстрират, че дори при положение на лимитирана нуклеарна война в Азия, Европа и Америка, този географски регион ще пострада минимално и няма да бъде нечист радиоактивно до равнища рискови за живота.
Траектория на структурния раздор
Авторите на отчета стигат до извода, че откритието на революционни технологии в прочут смисъл е вероятностен развой. По тази причина и обликът на бъдещата цивилизация, изключително в дълготраен аспект, е безусловно неустановен, многовариантен и не се поддава на прогнозиране. Работата е там, че през днешния ден никой не знае какви революционни нововъведения ще бъдат направени, кои от тях ще бъдат нужни за обществото и кои ще подмине, без да забележи техния капацитет. Съобразно с наличните данни, създателите на отчета смятат, че е правилно да приказват за вида на структурата на траекторията, подлежаща на раздор, и значително е безсмислено да разсъждават върху съответни траектории, подбудени от също такива съответни, само че към този момент незнайни, бъдещи, революционни нововъведения.
Експанзионистична конструкция на траекторията
Още преди 50 години в огромната си част футуролозите, политиците и водещите учени бяха уверени в експанзионистичното бъдеще на човечеството. Първата разработка, оспорила този мироглед, стана отчетът на Римския клуб „ Пределите на растежа “. Експанзионистичният метод внуши визията, че почива на три доста солидни учредения. Първото от тях беше, че цялата история на човечеството е била история на неговото разселване от една релативно дребна територия в Африка, където се е появил сегашният вид човек homo sapiens, към субтропичния пояс на планетата, където след привършване на късия ледников интервал е имало най-благоприятни условия за живот. Съгласно последните открития обаче археологично се удостовери обстоятелството, че актуалното човечество не е зародило единствено от потомци на античните африкански кроманьонци, а и от хуманоиди, които са живеели настрана, на територията на сегашен Китай и, в по-малка степен, също от неандерталци и денисовци, които като биологичен тип са се формирали на евразийския континент. В актуалните европейци и азиатци се откриват следи от генома на неандерталци и денисовци, а по този начин също и от незнаен човешки тип, живял на територията на Китай. Но тези нови следи не съществуват при африканците.
На второ място, след революцията в неолита, етапните клонове на развиване на човечеството постоянно са били свързани с усвояването на нови, непознати цензове. Така да вземем за пример, от субтропичната зона, състояща се главно от савани и степен ландшафт, хората са почнали да се придвижват на юг и на север, в зоните на тайгата, на тропическите гори и на планинските региони. След това, в търсенето на запаси и предмети за търговия, хората усвоили северните ценози, а също по този начин и ценозите на островите в океаните. На трето място, човечеството почнало асимилиране на космоса. Разбира се, не като фантастика, а като политически стратегии и инженерни разработки, които до края на 80-те година на предишния век са били ориентирани особено към космоса. Усвояването на космоса се разглеждало като идната закономерна стъпка след усвояването на повърхността на земята. По това време никой от сериозните учени не е и помислял, че усвояването на космоса ще се окаже непостижимо задължение за индивида и човечеството. Ако му бяха споделили на някого през 1969 година, че след 50 години на Луната по този начин и няма да съществуват непрекъснати обитаеми станции и индивидът няма да стъпи на Марс, никой тогава не би повярвал на такава прогноза. Историята през последните 50 години обаче докара до внезапно понижаване на последователите на експанзионистичния вид на бъдещето. В днешно време частните и държавни галактически стратегии са насочени главно към асимилиране на околоземното пространство и дори в известна степен съставляват декаданс по повод към първите стратегии за асимилиране на космоса. За толкоз години не се появи нито една непрекъсната станция, и то освен на Марс и Венера, а и на Луната. Даже няма и проекти за разработка на галактически кораби способни да водят проучвания на далечни планети, в това число на Сатурн и Юпитер.
В изискванията на ниски темпове на стопански напредък, повишаването на проблемите, свързани с рекултивацията на земната повърхнина и реконструкцията на световната инфраструктура, никой от сериозните политици, било то на Изток или на Запад, не предлага амбициозни стратегии за усвояването на космоса. Напротив, усилват се гласовете, които настояват, че човечеството в обозримо бъдеще няма да може да си разреши такива разноски, които са свързани със основаването на дълготрайни, непрекъснато обитаеми станции на Луната или на Марс, а още по-малко на далечните планети и техните спътници от вида на Ганимед или Калисто. Доколкото, за мнозинството отговорни откриватели, е явно, че концепциите за софтуерна сингулярност се отнасят към фантастиката, а не към науката, те предвиждат, че на практика няма възможност от галактическа агресия на човечеството и построяването на голям брой извънземни колонии. Но, в случай че това въпреки всичко стане, то няма да бъде резултат от постъпателното развиване на днешната космонавтика, а ще бъде евентуално изобретение на революционни транспортни технологии, позволяващи да се доближи до звездни системи, за които през днешния ден не може и да си представим.
В изискванията на образуване на мълчалив консенсус по отношение на бъдещото разполагане на непрекъснато настоящи галактически колонии, огромна част от откривателите считат за допустимо образуването на нов ценоз за човечеството във водния свят. Някакви особени софтуерни спънки за основаване на огромни надводни и дори подводни поселения не съществуват. Достигнатото техническо равнище разрешава да бъдат основани изкуствени плаващи острови и даже подводни селища с население до 1000 души. Освен това, достигнатото към този момент равнище на генно редактиране разрешава решително да се предвижда, че в околните няколко десетки години ще стане допустимо основаването и предаването по завещание на двойнодишащи хора. Тези хора ще запазят способността си да дишат въздух като елементарния човек и по едно и също време с това ще имат хриле за дишане под вода. В тази връзка, създателите на отчета допускат, че кардинално е вероятен експанзионистичен вид, насочен не към галактическото пространство, а към асимилиране на океанските простори и гигантския подводен свят, надминаващ, както по размери, по този начин и по ресурсен капацитет и хранителни благоприятни условия сушата.
Най-уязвимото звено на тази траектория обаче се крие в краткосрочна переспектива. Ако това тясно място бъде преодоляно, тогава е изцяло евентуално в небосвод от десетки или най-вече 100 години човечеството да бъде разграничено на сухопътно и водно. Що се отнася до „ тясното място “, то е обвързвано с това, че през последните 50 години темповете на замърсяване на международния океан надвишават темповете на замърсяване на сушата. На първо място, това е обвързвано с неабсорбируемите по натурален метод замърсявания от въглеводороди и артикули от тяхната преправка, а по този начин също и с токсични метали. Ако в интервал от 10-20 години стане допустимо да бъде изначало закрепено равнището на нездравословните боклуци в океана, а по-късно се премине към очистване на замърсяванията, то има късмет да се появи на бял свят водно човечество. В противоположен случай, възможностите на човечеството изобщо да оцелее на планетата ще бъдат извънредно проблематични.
Траектория на антропологичния преход
В наши дни концепцията за няколко човечества е втората по разискване след сюжета за световната злополука. Към тази идея се придържат и интензивно я пропагандират такива световноизвестни престижи, като Рей Курцвейл, Ник Бостром, Ювал ноа Харари, Педро Домингос и Стивън Хокинг. Към този мироглед се придържат и водачите в световния бизнес, като Илон Мъск, Ерик Шмид и Бил Гейтс.
Концепция за делене човечеството по типове
Тя има няколко разновидността. Най-вероятният от тях, съгласно мнението на създателите на отчета, е следният: В небосвод от 20-30 години генното редактиране, синтетичната биология и практическото използване на нанороботите, способни да работят вътре в кръвоносната система на индивида, напълно ще трансформират образа на медицината, само че за определени хора. Най-важният резултат от това ще бъде удължение на живота до 130-170 години с период от 120-130 години, като време на интензивно работно дългоденствие. Съгласно данните на Singularity University USA в рамките на околните 20-30 години подобен вид медицина, или по тъкмо опазване на здравето и здравно развиване ще бъдат невъобразимо скъпи. Тоест, ще могат да си ги разрешат не повече от 1-3 % от популацията в стопански развитите страни от света. Консенсусната прогноза за времето, належащо за създаването на благонадежден, широколентов в двете направления, безопасен и пряк интерфейс на душeвността на индивида е, че това ще бъде допустимо в течение на околните 10-15 години.
Както допускат изброените нагоре откриватели и бизнес водачи, в небосвод от 20-30 години реалност ще стане биотехнологичната интеграция на индивида и компютъра, и образуването на своего рода биокиборги. В продължение на стотици години те ще имат здраво здраве и висока работоспособност. Де факто, това ще бъдат нов вид хора, живеещи в нов тип действителност, включваща цифрова и добавена такава. Те ще бъдат здрави и работоспособни от раждането до гибелта си, която ще настъпи, когато човек се измори да живее непрестанно интегриран в дигитален разсъдък, със съществуващите бази данни и системи за различаване. Появата на такива супер-хора неизбежно ще промени до неразбираемост човешката цивилизация. Съгласно резултата от анкетата, извършена измежду дребния брой откриватели, заети с прогностика във водещите заводи на мисълта, супер-хората ще съсредоточат своите старания в решаването на днешните световни проблеми, пред които е изправено човечеството и ще станат самобитни водещи за останалото население на планетата.
Мнозинството участници в прогнозата считат, че без значение от моралните качества на супер-хората, те ще имат потребност единствено от стеснен брой хора, принадлежащи към настоящия вид homo sapiens. Голямата част от останалото човечество, в най-хубавия случай ще им бъде безразлично. Тази потребност от нищожен брой хора е обвързвана с два фактора. Първият от тях е, че те ще имат потребност от непряк генетичен материал, предпазващ супер-хората от дегенеративни процеси. Вторият фактор е, че те ще се нуждаят от друга по жанр инфраструктура, която би трябвало да основат и експлоатират хората, а не роботите. Важно условие към инфраструктурата е тя да бъде устойчива при възникването на непрогнозируеми обстановки, а това могат да създадат единствено хората. Съгласно прогнозата в отчета, в период от 50 години пределният брой на супер-хората на планетата ще наброява не повече от 1 млн. души. А хората от днешния вид, които ще обезпечават инфраструктурата и други потребности на новия свръх-човешки хайлайф, в най-разточителния си вид няма да надвишава 500 милиона.
Доколкото, според прогнозата на Организация на обединените нации, към 2070 година популацията на земята ще бъде най-малко 12 милиарда души, то тогава 95 % от това население ще се окаже ненужно за действието на новата цивилизация. То единствено ще употребява дефицитни запаси и ще замърсява планетата. Всичко това провокира в мнозинството изследователи и бизнес водачи мрачни мисли за бъдещето на човечеството и води до извода на такива хора, като да вземем за пример Илон Мъск и Бил Гейтс, че през днешния ден е родено последното потомство хора, които са стопани на планетата. След тяхното измиране, на земята ще цари нечовешка цивилизация.
Към сегашния миг, по нито един от петте сюжета за човешката динамичност няма приемлив концептуален и имитационен модели, които биха разрешили да се направи официално проучване на бъдещето в сходство с научните стандарти на математическото и логическо моделиране. При тези условия създателите на отчета са се доверили на „ мъдростта на тълпата “, или, в съответния случай, на мъдростта на прогнозаторите, работещи във водещите заводи на мисълта и университетите. В анкета, която обгръща 700 души, са били включени петте изложени нагоре разновидности, с молба да бъде оценена вероятността за настъпването на всеки един от тях по обща канара от 100 %. Получило се е следното систематизиране: 55 % от интервюираните откриватели са подкрепили пагубната траектория; 25 % са за сюжета за антропологичния преход; за траекторията на структурния раздор са се произнесли 8 процента; експанзионистичната траектория са показали 7 %, а по-малко от 5 % са показали траекторията статукво.
В правенето на отчета са взели присъединяване: Global Catastrophic Risk Institute, USA, Future of Humanity Institute, University of Oxford, UK, Umea University, Sweden, Department of Mathematical Statistics, Chalmers University of Technology, Sweden, Department of Economics, George Mason University College London UK, Centre for International Law, Conflict and Crisis, University of Copenhagen, Denmark, Department of Economics, Smith College, USA, Independent researcher, Sweden, Foundational Research Institute, Germany, Independent researcher, Canada, Science for Life Extension Foundation Russia, Department of Computer Engineering and Computer Science, University of Louisville, USA. Докладът е в размер от 34 страници.
За коментар по текста от отчета е употребен материал и от блога на Елена Ларина и Владимир Овчинский оповестен в zavtra.ru.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ